Хормоните са ендогенни медиатори, които се произвеждат в специални жлези или видове клетки, откъдето се освобождават в кръвния поток. Около 100 хормона общо направляват и регулират множество процеси в организма – например процесите на обмяна на веществата, телесната температура и съня. От значение за съня са предимно хормоните мелатонин, кортизол и серотонин, а при жените допълнителна роля играят естроген и прогестерон.
За да изпълнява своята функция, съответният хормон трябва да достигне определено ниво на концентрация в организма. Ако стойността е прекалено висока или прекалено ниска, нивото на хормона не е балансирано и това може да причини определени функционални нарушения. От друга страна, хормоналният баланс може да бъде разстроен вследствие от продължителни проблеми със съня.
Мелатонин – хормонът на съня
В основата на нуждата от сън и на пълноценния сън е хормонът мелатонин. През нервна връзка между окото и епифизата, където се произвежда, в условия на тъмнина се подават сигнали за увеличаване на производството на хормона. Тялото съответно отделя повишено количество от трансмитера: Телесната температура се понижава, започваме да изпитваме умора и желание за сън. До ранните часове на сутринта концентрацията на мелатонин остава висока – при здрави, млади хора 8 до 10 пъти по-висока в сравнение с тази през деня, при възрастни и стари хора средно около 2 до 3 пъти в сравнение с дневната концентрация. С напредване на възрастта, при повечето хора епифизата произвежда по-малко количество мелатонин, което често може да доведе до проблеми със съня.
В момента на разсъмване, когато светлината попадне върху окото, производството на мелатонин спада отново до минимум.
Женските полови хормони оказват допълнително подпомагащо съня действие при жените. С намаляването на производството на естрогени и прогестерон през климактериума, при много жени като следствие се появяват проблеми със съня.
Мелатонинът допринася за скъсяването на периода на заспиване.
Кортизол – хормонът на събуждането
Ако хормонът на съня – мелатонин, достигне своя пик около 3 ч. през нощта, тогава неговият опонент – кортизолът, започва плавно да влиза в играта. Този трансмитер се образува в надбъбречната жлеза и се причислява към хормоните на стреса. Тяхната функция е да поставят тялото в състояние на бойна готовност, повишена работоспособност, тоест преди всичко да активират енергийните запаси и да повишат кръвното налягане. Кортизолът влияе върху кръвната захар и обмяната на мазнини, повишава работоспособността и има противовъзпалителни качества. Едновременно с това е и стабилизатор на настроението.
В ранните утринни часове производството и отделянето на кортизол се повишават, поради което се събуждаме. При кортизоловата реакция на събуждане, концентрацията на хормон в кръвта и слюнката се повишава веднага след събуждането с 50 до 156 %, т.е. ни „“изстрелва““ от леглото. Между 6 и 8 ч. сутринта концентрацията на кортизол е най-висока, в хода на деня намалява до ниската стойност, която в най-добрия случай се запазва и през първата половина на нощта.
Защото: ако стресът поддържа нивото на стресовите хормони (твърде) високо, това нарушава съня, преди всичко самото заспиване. Един разпален скандал вечер, например, може да доведе до това, но също така и грижи, тревоги и натоварвания. Затова е важно да се грижим за балансиране на стреса и в такива ситуации, особено вечер, да правим неща, които допринасят за отпускането ни. Полезни биха били дихателни упражнения, лека йога или медитация.
Също така, т.нар. „хормон на щастието“ – серотонин, се причислява към хормоните, които ни събуждат и допринасят за редовния ритъм на сън – бодърстване. Той регулира настроението, но основно отговаря за важни функции за управлението на системите на сърдечно-съдовата система и стомашно-чревния тракт.
Кои хормони също не спят нощем
Заедно с хормоните, конкретно отговарящи за съня и състоянието на будност, има и други хормони, които играят важна роля за съня. Към тях спада хормонът на растежа соматотропин. Той се грижи не само за това децата да растат, но има и решаваща роля при възрастните за регенерирането и възстановяването на клетките. Мъжкият полов хормон тестостерон също се произвежда по-усилено през нощта.
За да не се буди човек от глад за период от около 8 часа, по време на сън се отделя лептин. Събудим ли се, щафетата поема грелин и подава сигнал за наличието на апетит за закуска. При продължителни проблеми със съня, предимно липса на сън, това равновесно състояние може да се разбалансира и да доведе до повишено тегло, защото стойността на грелин остава висока и от това възниква прекомерно чувство за глад.
